Селото се намира в югоизточната част на едноименната община, част от Прилепско Мариово. Територията на парка се издига на Козяк планина, където граничи с община Конопище. Селището е център на селските райони. В селото може да се разглежда като полупланинско с надморска височина 830 м. От град Прилеп селото е отдалечено 46 км, но в последно време за това село е изграден асфалтов път. Атарот на Витолище е много голям. Той обхваща 63,3 кв. км. Така обработваемата земя обхваща 1424 хектара, горите обхващат 1 428 хектара и пасищата 3132 хектара. В селото, по отношение на земеделието, е със смесена функция. Има начално училище, бърза помощ, пощенски офис, магазин и паметник на Втората световна война.

Произходът на името Витолище

Стале Попов в романа си „Лош живот“ за произхода на името Витолище написал:

„... Легендата разказва, че някога, много отдавна, когато никой не знае, той по Черна река в селото Разлог живота трима братя на име Раде, Гале и Вите. Разбира се, тогава те са се занимавали с животновъдство, лов, пчеларство и по-малко със селското стопанство. Когато те видяха че земята им ще става не-плодородна и тревата гори почти всяка година от жаркото слънце, те решават да търсят подходящи места, които са били толкова много в този момент ...

Конете им бе им посочили тази мисъл, когато бягаха от долината на река Черна в лятното време и отиваха в горната част на планината в области наречени Зелка, Гюргйшча, Перун и Трибор, търсейки сочна трева. Когато в есента завърщал конете назат, Вите видял красива земя с богати пасища, така че една есен направил макенец - хижа в сърцето на тези високи планини, прекарал зимата  и през пролетта той също довежда овцете и говедата насам.

Така Вите се заселил в тази долина и положил основите на селото Витолище, селото е кръстено на името му ...“

Друга версия за произхода на името Витолище

Що се отнася до историята на селото Витолище съществува легенда, според която създаването си претърпело няколко премествана и където се намира днес, в началото бе една област обрасла с борови дървета, където бяха разпръснати богати пасища.

За двама братя, живеещи в далечно село, дойде време да се разделят според обичая. След като те разделили на еднакви дялове цялото имущество наследили от баща си, по-малкият брат е напуснал и се заселва в областта Опстраница защото тук е намерил необходимите условия за отглеждане на овце, коне и говеда, които най-вече са се практикували. Малко след това строи къщата и колибата си.

След известно време след установяването му в тази област, на първо случайно, а след това по-често той забелязва, че конете си отиват и той може да ги намери след дълго търсене в зоната където Витолище се намира днес. Нямаше начин, той най-накрая прие съвета на своя брат, който също постоянната близост, с които по-рано, за да преминат от тук и заедно със семейството си говеда да живеят на мястото, където конете бягат. Така той полага основите на днешно село Витолище.

По-късно дойде за временно пребиваване и брат му, които донесе със себе си и други семейства, и по този начин новото село започна да нараства. По-големият брат, и всички селяни кой са били новодошли, въпреки че са се преместили напълно, продължаваха да общуват с бившото си село. Но това не бе за винаги. Когато новото му село нарасна още повече благодарение на новодошлите, сред тях са се развили жизнеспособни търговски интереси, когато - с други думи - имотите му започнаха да се увеличават в резултат на това, появиха се завист, омраза и съперничество, по-смелите от тях решават да убияш по-големият брат , които постоянно се движи насам – нататак от едното във другото село, стана причина за разпространение на глас че село Витолище има подходящи мяста за живеене.

Убийството му е знак за прекратяване на братските връзки между двете села. Оттогава Витолище започва да се развива самостоятелно и да се счита вече за собственика на местата, чиито граници са определени с точност с мястото дето е изпълнено убийството.

То се нарича Витолище вероятно от думата „витост“ , която според жаргона на селяните отбелязани коварната процедура, която е извършена срещу по-големият брат на основателя на селото. Така вражеските отношения между двете села продължиха и след това.